Вредно ли е бебетата и малките деца да гледат телевизия?

Да гледаш или да не гледаш телевизия, това е въпросът на 21 век или поне за повечето семейства. Докато някои заклеймяват телевизията като вредна, изтъквайки разрушителния й ефект по отношение на продуктивността, други – напротив, разчитат именно на телевизията като средство за отмора и забавление. Наред с информационния и развлекателния характер, телевизията в наши дни има и една несвойствена функция – тази на детегледачка. До колко обаче излагането на децата ни пред телевизионния екран е полезно за тяхното развитие?

Последните проучвания показват, че продължителното гледане на телевизия в ранна детска възраст може да има повече негативни последици, отколкото ползи, а използването на телевизията като „фон“ може да нанесе косвени вреди върху речевото и емоционалното развитие на детето. Дори някои детски програми, класифицирани като „образователни“ могат да забавят речевото развитие при деца под 2 години.

Като родител и аз познавам умиротворяващия ефект, който има включеният телевизор. Дори към днешна дата виновно признавам, че използвам 30-тина минути екранно време почти всяка вечер за да мога да „прикова“ дъщеря си към дивана, докато изкъпя и приспя двумесечното й братче.

Моментите на спокойствие, когато детето ти гледа кротко телевизия, могат да бъдат много изкушаващи за всеки един родител, защото, нека си признаем – и ние сме хора. Но дали ще сме готови да платим цената, след като разберем какви са бедите, които това спокойствие влече след себе си?

Проблеми със съня

Най-очевидният проблем с продължителното гледане на телевизия е това, че е изключително трудно да накараш детето си да се откъсне от екрана. Ако няма наложени ясни правила по отношение на времето за гледане, една серия много лесно се превръща в седем, а пет минути продължават часове. Това естествено довежда до по-късно лягане и намалява времето за сън.

Между детския сън и времето, прекарано пред екрана, съществува пряка връзка. Това става ясно от направен анализ на над 67 проучвания за ефектите на екранното време (пр. телевизия, компютри, видео игри и мобилни устройства) върху съня при деца¹. Анализът свързва екранното време с два неблагоприятни ефекта върху съня: по-късно лягане и по-малко сън като цяло.

Забавяне на речевото развитие

Последният доклад на Американската педиатрична асоциация за използването на медии от деца на възраст под 2 години предупреждава, че децата в тази възрастова група са изключително чувствителни. Продължителната употреба на телевизия в присъствието на малки деца, дори когато децата не гледат директно в телевизора влияе негативно на речевото им развитие.

Това става ясно от резултатите на 3 проучвани, проведени през последните 20 години, които оценяват ефектите от прекомерното използване на телевизия върху езиковото развитие при деца на възраст от 8 до 16 месеца. В краткосрочен план децата под 2 години, които гледат повече телевизия или видеоклипове, имат ясно изразено забавяне по отношение на езиковото развитие ^2,3,4.

Рисковете от забавяне в развитието на говорните и комуникативните умения са значително по-високи при деца под 1 година, които системно са оставяни сами пред телевизора за продължителен период от време.⁴ Въпреки че дългосрочните ефекти върху езиковите умения остават неизвестни, доказателствата за краткосрочните ефекти са изключително обезпокояващи.

Проблеми с концентрацията

Експериментално проучване демонстрира, че след като са гледали само 9 минути динамично развлекателно детско шоу, децата са се представили по-зле при задача, изискваща изпълнителни функции⁵. Децата са били на четири години, а развлекателното шоу е Спондж Боб Квадратни Гащи. Изпълнителните функции представляват когнитивни процеси, които влияят върху способността на човек да се съсредоточава, да организира и планира, да започва задачи и да остава фокусиран върху тях, да контролира емоциите си, да се самонаблюдава.

Децата, обект на проучването, които са гледали развлекателното шоу, са показали нарушени изпълнителни функции в сравнение с другите две групи децата, които са гледали образователна програма и тези, които са изпълнили задача за рисуване.

Децата от групата с динамичното развлекателно предаване са постигнали значително по-лоши резултати от останалите, въпреки че началните резултати по отношението на вниманието на всички са еднакви. Това изследване, наред с други подобни, документира дългосрочни негативни връзки между развлекателната телевизия и концентрацията. Имайки предвид популярността на някои динамични анимационни филмчета сред малките деца, важно е родителите да са нащрек за възможността за по-ниски нива на изпълнителните функции при малчуганите поне непосредствено след гледане на такива предавания.

Изследователите предполагат също, че освен бързото темпото, с което се сменят образите в анимационното шоу, преливането от фантастични събития може допълнително да влоши изпълнителните функции. Това предположение те правят, като имат предвид начина, по който нашият мозък кодира и обработва познати събития. Докато познатите събития са кодирани от установена невронна схема, няма такава схема за нови и неочаквани събития, каквито са именно фантастичните събития. Те предполагат, че кодирането на подобни фантастични събития изчерпва когнитивните ресурси на мозъка, тъй като се налага обработка на голямо количество информация за новите събития.

Склонност към агресивно поведение

Повече от 50 години в изследвания, включващи над 300 проучвания, показват, че гледането на насилие по телевизията прави децата по-агресивни.⁶ Изследванията в сферата са наистина доста добри. Те не просто са изучавали това, което децата гледат по принцип. Изследователите са провели експериментални проучвания и са установили, че децата, които обикновено не са агресивни, стават агресивни в следствие на наблюдаването на подобно поведение по телевизията.

Това, което е важно да имаме предвид, когато пускаме телевизора у дома е че има „доказана научна връзка между виртуалното насилие и реалната агресия“. Американската педиатрична асоциация по подходящ начин определя „агресията“ като акт, при който целта е да се нарани другото лице, емоционално или физически.

В анализ, направен през 2000 г. е установено, че всички филми с рейтинг G съдържат насилие, както и 60% от телевизионните предавания в най-гледаното време. Рейтинг G ще рече, че филмът е разрешен за всички възрасти, тъй като в сюжета или езика няма голотата, секс, насилие или нещо друго, което според комисията за оценка може да обезпокои родителите, чиито по-малки деца гледат съдържанието.

Въз основа на проучване, проведено през 1998 г., фокусирано единствено върху телевизията, се изчислява, че едно дете ще види средно 8000 убийства и 100 000 други акта на насилие до постъпването си в гимназията.

За да разберете каква точно е връзката между видяното от екрана с поведението на малчуганите, нека ви запозная с една много популярна сбирка от изследователски проучвания, известна като експериментите с „Куклата Бобо“, проведени от Алберт Бандура. Изследванията са фокусирани върху проявленията на поведение свързано с агресия. Те са проведени в началото на 60-те години и илюстрират от какво съществено значение са моделите на поведение за малки деца.

За проучванията изследователят наблюдава поведението на деца, гледащи два варианта на видеоклип, в който възрастен играе с кукла-клоун. В единия вариант на клипа, възрастният се да се държи агресивно към куклата (хвърля, рита и удря), а в другия – играе спокойно с нея. След като изгледат видеоклипа, децата са настанени в стая със същата кукла и други разнообразни играчки. Децата, които са гледали агресивния вариант, показват по-висока склонност да имитират насилственото поведение и дори демонстрират ново агресивно поведение (използват и оръжие). ⁷

Някои от оригиналните видеоклипове от изследването можете да гледате тук:

Загуба на чувство за реалност

Въпреки че децата демонстрират ранен успех с разбирането на разликата между въображение и реалност, това разбиране се подобрява с възрастта. В един опит (Samuels & M. Taylor, 1994) група тригодишни и група петгодишни деца са помолени да категоризират снимки на реални и въображаеми събития (като жена, която бере ябълка от дърво или лосове, които месят тесто в купа) като истински или не. Установява се, че по-малките деца са склонни да твърдят, че и двата вида събития могат да се случат в реалния живот, докато по-големите деца по-точно разграничават двата типа.

Богатото въображение на децата в предучилищна възраст е важна част от нормалното им развитие, но това означава, че често им е трудно да различат истинското и въображаемото. Малките деца не винаги могат да разберат, че това, което виждат по телевизията, е измислено, особено когато много прилича на реалния живот. Това от своя страна означава, че за тях е изключително трудно да разграничат телевизионното насилие от насилието в реалния живот.

Изследванията също така показват, че ако са налице правилната комбинация от възраст, доказателства и разкази от „очевидци“, децата ще повярват в напълно ново фантастично същество^8,9. Направен е опит, в който на деца е представено напълно измислено създание, като са изложени и фалшиви факти за неговото съществуване. В края на експеримента, същите тези деца са вярвали, че това фантастично създание е напълно реално. Идентична е и ситуацията с Дядо Коледа, Баба Яга, Феята на зъбките и тям подобни, в която самите родители са защитници на тезата за тяхното съществуване.

Затлъстяване

Продължителното седене на едно място е несвойствено за малките деца. В тяхната природа е заложен неспирен интерес към заобикалящата ги среда, която те изучават с много движение и активност. Освен че пречи на тази активност и възпира изследователския им порив, обездвижването за дълъг период от време може да е и вреден за здравето на децата.

Документирана е пряка връзка между продължителното седене пред телевизионния екран и допълнителното наддаване на тегло. Пространно проучване на повече от 7000 американски деца установява, че колкото повече телевизия гледат, толкова по-вероятно е да развият наднормено тегло между детската градина и 5-ти клас.¹¹ Като основен фактор за това заключение, проучването сочи пропорционалната връзка между часовете екранно време и стойността на индекса на телесна маса (ИТМ).

В глобален мащаб заседяването (хиподинамията) е един от рисковите фактори за възникване на хронични
неинфекциозни болести – исхемична болест на сърцето, хипертонична болест, мозъчносъдова болест, диабет тип ІІ, злокачествени новообразувания на гърдата, дебелото черво и др.

Друго проучване с 1037 участници установява, че гледането на телевизия в детска възраст е предвестник на наднормено тегло в зряла възраст.¹² Интересното в това проучване е заключението, че гледането на телевизия през детството има по-силно влияние за индекса на телесна маса (ИТМ) за възрастни, отколкото гледането на телевизия в зряла възраст. Изследователите препоръчват усилията за намаляване на риска от наднормено тегло да започват с изграждане на здравословни навици още в детска възраст.

Няма образователен ефект

Изследванията са установили, че някои висококачествени програми наистина имат образователен ефект при деца над 2-годишна възраст.¹² Децата, които гледат тези програми, са подобрили социалните и езиковите си умения и дори са се представили по-добре в училище. За да бъдат от полза обаче, децата трябва да разберат съдържанието на програмите и да ги гледат внимателно. Децата на възраст над 2 години и тези на възраст под 2 години са на различни нива на когнитивно развитие и обработват информацията по различен начин.

Нещо повече, 2 проучвания са установили, че гледането на програми като „Улица Сезам“ има отрицателен ефект върху развитието езика за деца под 2-годишна възраст^14,15, а други 2 проучвания не са открили доказателства за реални ползи от гледането на подобни програми.^16,17 Има малко изследвания на тази тема, но съществуващата литература предполага, че използването на медии не насърчава езиковите умения в тази възрастова група.

Малките деца по-трудно разбират събития, представени във видеоклип, в сравнение с това същата информация да бъде представена от човек на живо, което се нарича „видео дефицит“. Децата на възраст от 12 до 18 месеца са по-склонни да се учат от жива презентация, отколкото от телевизионна, а освен това е по-вероятно, ако информацията е представена на живо, тя да бъде запомнена след това.

Също така е установено, че децата на възраст под 2 години, които гледат телевизия, нямат статистическо подобрение в когнитивното си развитие в сравнение с техните връстници, които не са гледали телевизия.¹⁸

Когато родителите гледат телевизия

Много семейства съобщават, че гледат телевизия поне 6 часа на ден или че телевизорът е „винаги включен“ като фонов шум. Постоянно включен телевизор има в 39 % от семействата с кърмачета и деца под 3-годишна възраст.¹⁹ Когато родителят гледа програма за възрастни, децата често са в стаята, като 61% са там поне в някои случаи, а цели 29% са там през цялото време или през повечето време.

Малките деца може да не обръщат голямо внимание на телевизионната програма, която не могат да разберат, но родителите им гледат. Включеният телевизор може и да е като фон за детето, но е на преден план за вниманието на родителя. Това отвлича вниманието на родителя и намалява взаимодействието родител-дете. Обогатяването на речника на бебето е пряко свързано с количеството „време за разговор“ или времето, което родителите прекарват в разговор с децата си.

Прекомерната употреба на телевизия в домакинството може да попречи на езиковото развитие на детето, просто защото родителите вероятно прекарват по-малко време в разговори с него.
Използването на телевизора като фон до голяма степен разсейва детето от неговите занимания и същевременно отвлича вниманието на родителя от детето.

Вместо заключение

Важно е да имаме предвид, че начинът, по който ние като родители гледаме телевизия, влияе върху изграждането на навиците за гледане на телевизия у децата ни. Ако моделираме пред подрастващите си деца поведение, свързано с честа употреба на телевизор, то такова поведение е напълно възможно да демонстрират и децата ни в зряла възраст.

В днешни дни е невъзможно да ограничим достъпа на малките деца до телевизор, но е от съществено значение да се опитаме да намалим негативните ефекти от прекомерното използване на телевизия в присъствието им. В идеалния случай, бихме моли да прегледаме и оценим съдържанието на това, което гледа детето ни, а защо не и да гледаме програмата заедно с него.

Photo by Ksenia Chernaya from Pexels

Източници:

Hale, L., & Guan, S. (2015). Screen time and sleep among school-aged children and adolescents: A systematic literature review. Sleep Medicine Reviews, 2150-58. doi:10.1016/j.smrv.2014.07.007;
Linebarger, D. L., & Walker, D. (2005). Infants’ and toddlers’ television viewing and language outcomes. American Behavioral Scientist, 48(5), 624-645;
Zimmerman FJ, Christakis DA, Meltzoff AN. Associations between media viewing and language development in children under age two years. J Pediatr. 2007;151(4):364–368;
Chonchaiya W, Pruksananonda C. Television viewing associates with delayed language development. Acta Paediatr. 2008;97(7):977–982;
Lillard AS, Peterson J. The immediate impact of different types of television on young children’s executive function. Pediatrics. 2011;128(4):644– 649
Bushman, B. J. & Huesmann, L. R. (2006). Short-term and long-term effects of violent media on aggression in children and adults. Archives of Pediatric Adolescent Medicine, 160 (4) 348-352
Bandura, A. (1975). Social Learning & Personality Development,New York, NY, USA:Holt, Rinehart & Winston
Woolley JD, Boerger EA, Markman ABDev Sci. A visit from the Candy Witch: factors influencing young children’s belief in a novel fantastical being. 2004 Sep; 7(4):456-68.
Boerger EA, Tullos A, Woolley JDBr J Dev Psychol. Return of the Candy Witch: individual differences in acceptance and stability of belief in a novel fantastical being. 2009 Nov; 27(Pt 4):953-70.
Woolley JD. Do you believe in surnits? New York Times. 2006 Dec 23;:A19.
Danner, F. W. (2008). A national longitudinal study of the association between hours of TV viewing and the trajectory of BMI growth among US children. Journal Of Pediatric Psychology, 33(10), 1100-1107. doi:10.1093/jpepsy/jsn034
Landhuis, C. E., Poulton, R., Welch, D., & Hancox, R. J. (2008). Programming obesity and poor fitness: The long-term impact of childhood television. Obesity, 16(6), 1457-1459. doi:10.1038/oby.2008.205
Anderson DR, Huston AC, Schmitt KL, Linebarger DL, Wright JC. Early childhood television viewing and adolescent behavior. Monogr Soc Res Child Dev. 2001;66(1):I–VIII, 1–147
Nelson K. Structure and strategy in learning to talk. Monogr Soc Res Child Dev. 1973;38(1–2):1–135
Linebarger DL, Walker D. Infants’ and toddlers’ television viewing and language outcomes. Am Behav Sci. 2005;48(5):624–645
Christakis DA. The effects of infant media usage: what do we know and what should we learn? Acta Paediatr. 2009;98(1):8–16
Robb MB, Richert RA, Wartella E. Just a talking book? Word learning from watching baby videos. Br J Dev Psychol. 2009;27(pt 11):27–45
Schmidt ME, Rich M, Rifas-Shiman SL, Oken E, Taveras EM. Television viewing in infancy and child cognition at three years of age in a US cohort. Pediatrics. 2009;123(3)
Vandewater EA, Park SE, Huang X, Wartella EA. No: you can’t watch that—parental rules and young children’s media use. Am Behav Sci. 2005;48(5):608–623